неделя, 20 юни 2010 г.

Въстание на Ивайло

   
 
Фотоалбум: images.google

        Приемниците на Иван Асен ІІ.  
        Причини за кризата в българската държава.

1.Татарските нашествия. 1242-1243 год.-голям поход срещу България. Опожарили Търново.След този удар българските царе се задължили да плащат данък на татарската орда (Златната орда).

2. Отнемане на територии от Никея.

3. Несигурност в страната, интриги, борба за власт.


 Асен (Тих Константин ) – 1257-1277 год. – българо-сръбска кръв. Женен бил за Ирина-внучка на Иван Асен ІІ. През 1264 година влязъл в конфликт с възстановената през 1261 год. Византия. Отговор на това Михаил VІІІ Палеолог подтикнал татарите да нападнат България. Походите им станали ежегодни. Били опустошителни, а царят-безсилен да се справи с тях.
  
   В такава обстановка избухнало селското въстание на Ивайло (селянин, свинепас, наричали го „ Лахана”, „Бърдоква”). Истинското му име се знае от една приписка към Свърлижкото евангелие от 1277/78 година.
Фотоалбум: images.google
  Начало на въстанието

   1276 година в Североизточна България като спонтанна съпротива срещу татарските нашествия. За кратко време били разбити няколко татарски отряда и татарските набези спрели. Към Ивайло се присъединили голяма част от българските области и той станал некоронования цар на България. Константин Асен управлявал само Търново.

   През 1277 год. войските на Ивайло се срещнали с войските на търновския цар. В боя паднал Константин Тих (според Георги Пахимер). Царицата-вдовица Мария предложила брак на Ивайло и през 1278 год. той влязъл като цар в Търново. Проблемите на държавата не били ликвидирани.

  
   Активизирала се болярската опозиция. Михаил VІІІ Палеолог се опитал да наложи на българския престол протежето си Иван Асен ІІІ, а византийската дипломация подтикнала татарите за нови набези. В началото татарите били отхвърлени на север от Дунав, но впоследствие започнали да действат на широк фронт (от Черно море до Шипченския проход).

   Византия нападала българските земи от юг, но при старопланинските проходи войските на Михаил VІІІ Палеолог (Михаил Глава) били отбити от войводите Момчил, Куман, Дамян, Кънчо, Стан. Лятото и есента на 1278 год. преминали под знака на Ивайловите победи.

   Татарските набези продължавали, този път срещу войските на Ивайло се изправили елитните части на хан Ногай. Българският цар се укрепил в Дръстър, който бил подложен на обсада. Тогава в Търново плъзнал слуха, че Ивайло бил убит и се възцарил Иван Асен ІІІ, но Ивайло разкъсал татарската обсада и се появил пред вратите на столицата си.

   Протежето на Михаил VІІІ било принудено да бяга. Тогава болярите избрали за цар куманина Георги Тертер. Ивайло бил принуден през 1280 год. да се оттегли и се озовал в стана на хан Ногай с молба да му помогне да се върне на престола. Първоначално бил приет благосклонно, но впоследствие по нареждане на Михаил VІІІ Палеолог бил посечен.

   Закрепил се на престола. Усмирил въстаналите селяни, но войните с Византия продължили. Опитал се да се включи в антивизантийската коалиция на Шарл Анжуйски (италиански владетел), но това подтикнало Византия отново да активизира татарите (1285-1290 год. – татарски набези).

   Отчаян, през 1292 год. Георги І Тертер изоставил престола и избягал във Византия. На българския престол застанал Смилец (1292-1298 год.), но той бил играчка в ръцете на хан Ногай. България станала зависима от татарите до смъртта на Ногай (1299 год.). Чака (1299 год.).

Няма коментари:

Публикуване на коментар