ЛИЧНОСТТА НА ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
Черноризец Храбър е един от най-бележитите средновековни автори в българската литература.Познаваме го с едно единствено произведение-“За буквите”.То защитава пламенно необходимостта от славянски букви и издига славянското ни начало и българщината на пиедестал,който ни нарежда над големите средновековни държави.
Кой е Черноризец Храбър?Неговата личност е забулена в мистерия.Над нея умуват и историци, и изследователи на средновековната българска литература.Предполага се,че зад маската на книжовника се крие българският владетел,при който родината ни изживява “Златен век”-цар Симеон Велики.Какво дава право на учените да направят това предположение? Нека не се забравя неоспоримия исторически факт,че Симеон,третият син на княз Борис І е възпитаник на Магнаурската школа-единственото висше учебно заведение в средновековна Европа,което дава изключително високо образование за времето си.В нея учат бъдещите императори на Византия-наследника на Римската империя.
Произведението “За буквите” е един труд,в който прозира личността на неговия автор. “Прочее преди славяните нямаха книги,но бидейки езичници,четяха и гадаеха с черти и резки.”Това начално изречение ни навява на мисълта,че авторът отлично познава историята на славяни,прабългари и Предхристиянска България.Зачетем ли се в сърцето на творбата ще установим,че той познава не само нашата история,но историята на Стария свят,на старата Римска империя и в частност Византия.Цитирайки имената на героя от гръцката митология Паламид,на “Кадъм Милийски”,на старогръцкия поет Симонид,наЕпихарий,на Дионисий Граматик ,Черноризец Храбър демонстрира не само една висока обща култура в областта на историята,но и задълбочени знания във филологическата област.Той е наясно с историята на гръцкото писмо и с начина по който то е обработено и обогатено.
В произведението “За буквите” в личността на Черноризец Храбър проличава и друга позитивна черта.Средновековният автор милее за своята родина.Разсъждавайки като държавник той е наясно,че България може да бъде приета като равноправна в средновековния свят само ако е християнска,но милеейки за рода си ,подчертава неговия славянски корен и необходимостта да се запази самобитното.Четейки творбата на Черноризец Храбър ние подразбираме за неговото желание да се утвърди и наложи християнството като официална религия на българите.А как по-лесно и достъпно би станало това ако не чрез служби на български език.В желанието си да утвърди българския език с много жар,плам,сила на словото той заклеймява поддържниците на триезичната догма,като ги нарича “безумци”.
…А колко национална гордост,колко любов лъха от фразата:”И ако попиташ в кое време,то знаят и ще рекат,че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз,и на Растица моравския княз,и на Коцел блатненския княз, в годината 6363 от създаването на света”.В това изречение намираме нежно чувство към княз Борис Покръстител.Нареждайки го непосредствено след византийския владетел като че ли Черноризец Храбър ни казва:”Гордейте се,така,както и аз се гордея с делото на моя баща”.
Високата обща култура,широките познания в областта на историята и филологията,държавническия подход към приемане на християнството и разпространението на славянската писменост…Всичко това доказва,че зад името”Черноризец Храбър” стои българският владетел Симеон Велики.Доказва го и стила на неговото управление: покровителство на писмеността и книжовността,създаване на книжовни школи.С една дума:най-“Златния век” в българската история.
