ЖИВОТА ТИ Е ТАКЪВ, КАКВИТО СА МЕЧТИТЕ ТИ
Живота на всеки един от нас е една мечта. За някои тя е скромна и осъществима, а за други е велика, целяща постигане високи върхове...
Какво е живота? Низ от красиви моменти и разочарования, от усмивки и сълзи, от успехи и неуспехи... Живеем, за да постигнем мечтите си и със желанието да оставим незабравима следа след себе си. Живеем, за да сме полезни някому, за да сме обичани и да обичаме, за да имаме приятели... Живеем заради мечтите си.
Какво е мечтата? Тя е магията, която никой никога не иска да забрави. Тя е онази магическа пръчица, която всеки иска да притежава , за да постигне желанието си. Мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни голям, прави ни не велики и силни завоеватели на света, но навярно ни прави виждащи там, където няма видимост, чакащи там, където нищо не може да се очаква.
Мечтата е един огромен океан, който всеки с лекота успява да преплува. Тя е тази, която може да ни накара в мислите си да изкачим и най-високите върхове на живота ни.
Светът на мечтите ни е огромен и необятен. Защото в него невъзможни неща няма и защото там няма лъжа, няма ограничители, няма стари парадигми, няма песимизъм...
За какво може да мечтае един човек? Естествено за един добър живот, изпълнен с ласката на летните вълни и нежността на пролетното слънце. Мечтаем за любовта, която обгръща сърцата ни и завладява ума ни. Мечтаем да сме обичани. Мечтаем за живот без врагове и безоблачно щастие...
Но дали нашите мечти биха се сбъднали?
За да се сбъдне онова, което владее мислите ни, то трябва да е земно и осъществимо. Тогава бихме могли да кажем,че живота ни е едно осъществяване на мечтите ни.
Именно затова и понеже сме хора, и понеже живеем на тази Земя трябва да бъдем земни и онова, което искаме от живота ни трябва да е осъществимо. Само тогава ще можем да кажем „ Аз живея така, както съм желала в мечтите си”.
Можем да искаме много неща, но този живот никому не е даден даром. Раждаме се с болката и си умираме с нея. Израстваме, изучаваме се, влюбваме се, създаваме семейство... Това се случва на почти всички от нас-човеците. Ето защо мисълта ни трябва да е обърната към една успешна житейска реализация, която можем да наречем с едва дума: „Нашата мечта”.
Така е било от векове насам. Така и ще продължава векове напред.
Мечтата трябва да е нашата цел, нашето кредо, защото именно целта, която си поставяме и преследваме осмисля нашето съществуване. Защото живот без мечти е скучен и безсмислен.
Нека запомним, че в този живот невъзможни неща няма! Мечтаем всички. Мечтае и оптимиста, и песимиста. И когато в мечтите ни се впише и обичта, възможностите им, техният свят стават реалност.
А когато невъзможното започва да се случва, това е знакът,че мечтите ти започват да се сбъдват. Тя, мечтата става твоя приятел, твоя житейски спътник. И ако някога, по стечение на обстоятелствата тя не се осъществи, нейното място заема новата, осъществимата мечта. Тя става нашата нова цел, която ние си поставяме, защото нашият живот зависи от нашите мечти и защото ние живеем, за да мечтаем и мечтаем, за да живеем.
Така и нашият живот става такъв, каквито са и мечтите ни...
ЛЮБОВТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Любовта е единствената страст,която не
признава нито минало, нито бъдеще.
Да, тя е вечна!Вечна като живота,вечна като като безкрайния кръговрат на морските вълни! Вечна като Земята!
http://www.google.bg
Какво е любовта? Онова чувство,което те кара да трептиш и те отделя от простото вегетиране.Тя ти вдъхва живот, сили, тя огрява лицето ти, тя е тази, която те стимулира да Живееш.
Любовта! Тя вдъхновява! Тя кара човека да се впусне в прегръдките на чувствата си и да забрави простите житейски проблеми.
Любовта! Тя е вечната! Тя е непобедимата! Тя е музата на творците. В българската литература любовта има различни лица. Тя е любов към родината и българина в поезията на Христо Ботев. Тя е любовта към свободата в стиховете на Вапцаров. Тя е любовта към трудовия човек в творчеството на Смирненски. Тя е любовта между мъжа и жената в произведенията на Пенчо Славейков, Кирил Христов, Теодор Траянов, Дора Габе, Емануил Попдимитров,Йордан Йовков,Елисавета Багряна, Димитър Талев, Пейо Яворов, Христо Фотев, Петя Дубарова и др.
Да, любовта има много измерения,но онзи огън,който озарява лицата на влюбените
занимава повече и нас,младите. Много желаят да изпитат онази,истинската любов между Иво и Калина от “Неразделни” на Пенчо Славейков, според който “За сърцата,що се любят и смъртта не е раздяла”. Това е тази чиста и неопетнена любов,която ти дава стимул да живееш. …И когато любимият човек напусне този порочен свят любимата му, загубила интерес към всичко земно тръгва след него. Образът на Калина – влюбената и всеотдайната напомня и на друга героиня в българската литература. … А тя е Катерина-прекрасния,одухотворен, всеотдаен за любимия си Рафе Клинче персонаж от романа на Димитър Талев “Железния светилник”. Като “прегърнати скали” представя влюбените и Теодор Траянов: хора, отдали се безрезервно един на друг, хора и души,обгърнали се един в друг,които никой не е в състояние да раздели.
За нежните поети Кирил Христов и Евтим Евтимов любовта е тръпкава и дъхава като виното. И колкото е по-стара ,толкова по-силна, по-упояваща е тя. “Жени и вино! Вино и жени!” възкликва Кирил Христов. За него живота има смисъл,когато си влюбен, защото любовта може да те доведе до състояние “кога тъй сладостно шуми главата, кога цял в рози е божий свят!”.
Тук е мястото на Яворов! Любовта внася в неговата душа обърканост, сила,лекота. Най-точно описва своите чувства в “На Лора”:
“Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт,ранена от любов…”.
images.google
http://www.artmgallery.com
